Намери почивка

Информация за Загреб


Столица на Хърватия, на река Сава. Разположена по склоновете на планина Медвеница и покрай бреговете на река Сава; височина 120 м. Благоприятното географското положение - в северозападната част на Панонския басейн, който се простира до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони - предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Население:

Населението му наближава 1 млн души, като в столичната област живеят 1 200 000.

Стопанство:

Търговското положение, индустриалната концентрация (металообработване, електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика (Плива), печатарна и кожена индустрия, дървообработване, хартиена промишленост и други), научните и изследователските институции и индустриалните традиции са в основата на икономическия живот на града.

Транспорт:

Жп възел, аерогара, пристанище.

История:

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094. През тази година унгарският крал Ладислас I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242, но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век двете общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Двете средновековни общини, Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период Загреб е наричан с немското си име Аграм.

Между двете световни войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те от нови жилищни райони южно от реката, така нареченият Нови Загреб. Градът се разраства също на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др.

Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.
Южно от река Сава е построена голяма товарна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие.

Забележителности:

Академия на науките и изкуствата. Университет (от 17 в.). Международен панаир. Туристически център. Останки от укрепления (13-18 в.). Готически църкви, епископски дворец (13-19 в.), барокови и ренесансови дворци.

В Загреб са разположени централни държавни административни тела (законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравеопазващи, културни, транспортни и други).