Намери почивка

Информация за Охрид


Охрид е град в юго-западната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро.
 

Население:

45 – 50 хил жители.
 

Стопанство:

Риболов, овощарство, художествени занаяти.
 

Транспорт:

Аерогара. Курортно-туристически център.
 

История:

Древна история

Най-старото население на областта са бригийците(другото име на фригийците) и енхелейците.За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос през 2400 г.пр.н.е. Намирал се е на пътя Виа Егнация. По време на Третата македонска война срещу цар Персей, градът става главан база в северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през VI век преди н.е., когато на 29 и 30 май 526г е разрушен от земетресение.
 

Средновековие

Славяните заселват областта през VI век след н.е. До 30-те години на VII век областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. През VIII век влиза в територията на България. По времето на цар Борис I e част от Охридско-Деволския комитат. През 886г. Климент Охридски е изпратен в областта Кутмичевица(обхваща днешни югозападна Македония и южна Албания с главни градове Охрид и Девол) като учител. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност, Охрид се превръща през втората половина на IX век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 — 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове. По времето на цар Самуил е столица на България (10 — 11 век). Крепостта, строена по негово време все още се извисява над града. През есента на 1015г император Василий II(Българоубиец) превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав, наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил.

По време на византийското владичество, градът продължава да бъде център на Охридската архиепископия.

През 1202 година, градът е включен в Солунското латинско кралство.

През 1334 г.сръбският владетел Душан превзема Охрид, Прилеп и Струмица.
 

Османско владичество

В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя.

В 1767 г. е закрита Охридската архиепископия (патриаршия).

През 1852 г. в махалата Месокастро се изгражда “училищна сграда за просвещението на българските деца”, която изгаря в 1904 г.

През 1860 г. охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати вместо гърка Милетий владика, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 г. пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред турското правителство за това и възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 г. Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: "’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!"
 

Нова и съвременна история

През 1980г. градът е включен към световното културно наследство от ЮНЕСКО

В града е сключено т.н. Охридско споразумение, прекратяващо бойните действия между албанските въоръжени отряди и полицейските сили на централната власт. Споразумението отваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на албанското малцинство.
 

Забележителности:

Средновековни архитектурни паметници - останки от Самуиловата крепост и от Самуиловите дворци (10 -11 в.), църквата "Света София", църквата "Свети Климент", манастирът "Свети Наум". Включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.