Намери почивка

Информация за Солун


Солун (гр. Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция. Солун е административен център на Егейска Македония. Разположен е край устието на река Вардар, в Солунския залив на Егейско море. 
 

Население:

370 хил жители (в агломерация 740 хил жители). 
 

Стопанство:

Текстилна, корабостроителна, нефтопреработваща промишленост. Ежегоден панаир. 
 

Транспорт:

Жп възел, аерогара, пристанище. 
 

История:

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над тесалийците. Името може да се преведе като победа над тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и черква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на северозапад, в град Верия.

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в IV кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да освободи града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През XVIII, XIX и в началото на XX век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища, едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 г.) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити. 
 

Забележителности:

Архитектурни паметници - средновековна крепост и замък над града, византийски църкви (4-7 в.) с мозайки и фрески - "Свети Георги", "Свети Димитър", "Света София" (палеохристиянските и византийските паметници са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО).

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по известни са градската крепостна стена, Галериевата арка и др. Градът е добре устроен, с големи площади (Св. София, Аристотелис) и широки булеварди (Александър Велики).